МИГЪТ

Д. Ан-ва

Не връща се мигът, напуснатият миг,
на радост, красота.
Той чашка бе напълни ли я ти
с Божествен сок?
Една душа от нея не отпи,
едно сърце остана да скърби,
и туй види го Бог.
С една сълза отмина той,  мигът,
с една сълза, потрепнала пред теб.
Превърна ли я в диамант,
усмихна ли се ти
на туй сърце?
Една душа остана да скърби.
Не връща се мигът, Божествено красив,
на розовия цвят.
Разцъфна той пред  теб.
Поля ли го? Кажи!
Едно сърце остана да скърби.